В следващите редове ще пиша
как животът честичко протича
в странни случки, ситуации
в абсурди без манипулации
"абсурди" е този израз точен
с който обясняваме живота сложен
и ако ми кажете, че прав не съм
вижте що се случва не на сън.
Нещо просто, на всекиго известно
търсиш нещо, а не го намираш лесно
нужно е в момента, трябва ти сега
едва ли ще попадне в твоята ръка.
Но щом не ти е нужно, след известно време
то ще търси вече, само идва при тебе
и щом ти е ненужно във него ще се спъваш
но тъй ще го намираш без да се напъваш.
естествено ще кажеш "търсих го преди"
но когато ти потрябва - иди го намери.
Този принцип на абсурда всичко подчинява
и времето дори така го проявява.
Често ли се случва да чакаш дълго време?
"скоро все ще дойде. Колко да отнеме?"
И чакаш, чакаш, и още чакаш
а щом ти писне знай, че още ще почакаш.
и така... времето във твоите очи
минава бавно, колкото и да не искаш ти.
Друг път пък, имай напредвид
че виждаш времето в съвсем друг вид.
Бързаш, нещата бързо да се случат
тогава липсва време нещата да сполучат.
и така, да вземем минути 20
за едни са много, за други знай се,
за когото стигнат, за когото не
АБСУРД във времето принципи кове.
Какво да кажа още за другите неща
с пълна сила принципът валиден за страха
едва ли има някой без да се страхува
и именно страха му скъпо ще му струва.
От нещо те е страх и страшно се напрягаш
то да ти се случи гледаш да избягаш,
но знай абсурдът отдавна е решил,
че то ще ти се случи не бих се осъмнил.
Ще ти се случи само за да ти покаже,
че целият ни свят подвластен му е даже.
Така и щом обичаш и тачиш нещо скъпо
по него ще си страдаш, колкото и тъпо.
И ако някой каже, че в любовта не е така
сега ще изредя следните неща:
в името на любовта отдай си всичко свое
без него ще останеш и за нея недостоен.
Можеби понякога трябва да си гаден
за да държиш живота си малко по-изряден.
Някои пак ще кажат "абсурд си е това"
Но знаеш братко мой, в живота е така
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Животът е абсурд, това го знае всеки.
ОтговорИзтриванеБодро крачим по житейските пътеки,
търсим нещото така мечтано
но все се случва нещо нежелано.
Очакваш нещо, и то напълно оправдано
и накрая получаваш го осрано.
Но газейки в дълбоките лайна
ще стигаш края на света,
и виждаш съкровената мечта
кацнала във твоята ръка.
Стане ли така ти стискай здраво,
че на живота нещото кораво
в гъзеца ще те бодне право.
Изпуснеш ли това, що кацнало ти е на рамо
за него ще мечтаеш само.
Пропуснеш ли си шанса златен ти,
очакват те несбъднати мечти.
От ябълката не израстват дини.
ОтговорИзтриванеА сливата не ражда портокали.
Лозата няма да даде маслини.
Трънакът ще те издере – не гали.
Във всяко нещо има смисъл–зрънце.
Дали е очевидно или скрито,
като че утре пак ще грее слънце,
или зрънцето в тайна е обвито -
на логиката пак се подчинява.
Дори абсурдът. Но за да познаем
с какво съдбата ще ни поразява
ни трябва малко мозък в заем.
Дали дървото се оплаква:
„О, пак ли круши, вместо мандарини?!” -
съдбата му е все еднаква,
и пак така години след години.
Животецът през пръстите изтича.
Амбиции и планове големи,
а краят все зад рамото наднича
с един замах оттук да ни отнеме.
Прави каквото ти харесва.
Обичай и се радвай за последно.
Тестото нека се омесва -
щом може, значи че така е редно.
Да мисли оня горе колко дава
и колко взима за свободна воля
съавтори когато ни направи
и ни натресе част от свойта роля.
Щом заслужаваш повече, вземи го.
Играй, опитвай, падай, ставай,
Копирай грешките си на индиго,
разчитай кода на твореца, давай.
Впрегни със сценариста сили
кажи му как да го направи,
кое и как да поизпили,
та повече да ти се нрави.
Например тази сутрин аз му вия,
че пак ми липсваш и пак те желая,
а той ми отговаря да измия
тъгата от стъклото си накрая.
И да се радвам, че там пак те има
- да мислиш по въпроси сложни,
да чувстваш силно и да пишеш рими
да правиш невъзможното - възможно.
И си седя сега, и ми е сладко
от мисълта за теб и мен от вчера
от спомена за тялото ти гладко
от сливането Марс-Венера.