вторник, 8 септември 2009 г.

Усмивка до уши

Пороен дъжд навън вали
по подлези закъсали коли
"Да си мокър гадно е, нали?"
им казвам със усмивка до уши.

По света бол хора зли
всеки мисли как най-лесно
на ближния да навреди.
За вас, да кажа честно,
репродуктивен орган ме боли
и съм ухилен до уши.

Ужасна работа, войни,
земята скоро ще заври,
свински грип ще ни мори.
Не се шашкай за момент дори!
За бъдещето не мисли
и се усмихвай до уши.

Ужасно много ме мързи,
домакинска работа - чисти, пери.
Едно дяволче ми вика - "Заеби!
Един качак със Галата пуши,
да се усмихнеш до уши"
А ангелчето като гъз мълчи,
не дръзва гък да промълви.

Но защо така се хиля до уши?
Дали защото тя до мене спи
и боцнах я от там, от де пърди?
И нали уж казват, че боли?
Да кажа честно, не видях сълзи,
а само от първична страст вълни.

Но след такова приключение
си имам нужда от уединение
за да напиша съчинение,
за подвига - стихотворение.
От спомена налазва ме вълнение
а усмивката ми е отвъд сравнение.

Да си призная - малко ме сърби,
но за момента се търпи.
Това твърдо е цена, която
човек си струва да плати
за усмивка до уши.

сряда, 24 юни 2009 г.

Покана за среща

Моя милост първо мислеше да сподели,
мъката по бухалите, отлетели в топлите страни,
че е трудно като заминават приятели добри.
Но като помисля - то си е почти като преди,
интернет ни събира, интернет ни дели.
А и нещо друго днес ме също вдъхнови.


Реших аз да поканя на кафе
блондинка, легнала на моето сърце.
Но не как да е.
А в рими.


Може би бях твърде откровен,
ама кво да правиш, вече дълго съм ерген,
не обичам намеренията си така лесно да разкривам,
ама като ми се иска - трудно се прикривам.


Та вижте какво сътворих
и чакам с нетърпение
тая да откликне
на моето намерение:


"
***** златното момиче
пак ще скача за отличен
********* ***** ще научи
за да може да сполучи :-)


Въпросите ще си изрецитира
без въобще да се гипсира
После взема книжката и бяга
към морето - шапка на тояга.


Нищо, че е руса и красива,
всъщност си е ученолюбива
и ако някой днес я подценява
горчиво някой ден ще съжалява.


И като изпита си вземе
за едно кафенце с мен
надявам се, че ще намери време.


Интересно ми е за какво ли тя мечтае
дали засукан казус да разгадае,
или до сутринта по кръчми да гуляе?
Или пък просто се мотае със приятели добри
сред природата през слънчевите дни.


Дали обича до късно тя да спи
или пък става с първите петли?
Пада ли си тя по тонове студени,
сиви, тъмносини и зелени,
или напротив - като мен
пада си по цвят червен?


Всичко това ще разбера,
стига да ми позволи
на едно кафенце да я изведа.
Стане ли това
по магистрала Хемус газ,
до ******* съм за час.
"


А какво продължение ми се заформя във главата,
само да и се наместя аз между краката,
с такива рими ще избухна, че ще сте всички на земята!

неделя, 31 май 2009 г.

В следващите редове ще пиша
как животът честичко протича
в странни случки, ситуации
в абсурди без манипулации

"абсурди" е този израз точен
с който обясняваме живота сложен
и ако ми кажете, че прав не съм
вижте що се случва не на сън.


Нещо просто, на всекиго известно
търсиш нещо, а не го намираш лесно
нужно е в момента, трябва ти сега
едва ли ще попадне в твоята ръка.
Но щом не ти е нужно, след известно време
то ще търси вече, само идва при тебе
и щом ти е ненужно във него ще се спъваш
но тъй ще го намираш без да се напъваш.
естествено ще кажеш "търсих го преди"
но когато ти потрябва - иди го намери.

Този принцип на абсурда всичко подчинява
и времето дори така го проявява.
Често ли се случва да чакаш дълго време?
"скоро все ще дойде. Колко да отнеме?"
И чакаш, чакаш, и още чакаш
а щом ти писне знай, че още ще почакаш.
и така... времето във твоите очи
минава бавно, колкото и да не искаш ти.
Друг път пък, имай напредвид
че виждаш времето в съвсем друг вид.
Бързаш, нещата бързо да се случат
тогава липсва време нещата да сполучат.

и така, да вземем минути 20
за едни са много, за други знай се,
за когото стигнат, за когото не
АБСУРД във времето принципи кове.


Какво да кажа още за другите неща
с пълна сила принципът валиден за страха
едва ли има някой без да се страхува
и именно страха му скъпо ще му струва.
От нещо те е страх и страшно се напрягаш
то да ти се случи гледаш да избягаш,
но знай абсурдът отдавна е решил,
че то ще ти се случи не бих се осъмнил.
Ще ти се случи само за да ти покаже,
че целият ни свят подвластен му е даже.

Така и щом обичаш и тачиш нещо скъпо
по него ще си страдаш, колкото и тъпо.

И ако някой каже, че в любовта не е така
сега ще изредя следните неща:
в името на любовта отдай си всичко свое
без него ще останеш и за нея недостоен.

Можеби понякога трябва да си гаден
за да държиш живота си малко по-изряден.
Някои пак ще кажат "абсурд си е това"
Но знаеш братко мой, в живота е така

понеделник, 25 май 2009 г.

Понеделник сутрин

Понеделниците никой не обича
във вечна вярност в уикенда се врича
всеки, който понеделник сутрин спича.

Първият работен ден
често мъка е за мен.
Не е мързел, просто аз копнея
за петък вечер, събота, неделя
и чувствам че ще полудея
два дни в седмицата ако не дивея.
В крайна сметка за какво живея?
Самоцелно да забогатея?
Бягайте от тука с тея,
ще измисля как да оцелея.

Но минават бързо тея два почивни дни,
и главата все така си ме боли.
Тоя понеделник сутрин
е най-омразното ми утро.
Махмурлия, кисел, недоспал
освен ако не съм ебал
тогава кисел не важи
и усещането бодър ме държи.
Потна кожа, феромони,
т'ва е спомен за милиони
и може в понеделник сутрин
депресията да прогони.
За това съвет от мене приемете
и понеделник сутрин рано се ебете.

събота, 16 май 2009 г.

на мен честта се пада да пиша втори тука
и макар уверен почвам и мисля за сполука
за стихове и рими няма си наука

то е както дойде, щом сърце ти иска
да пише който може - отвътре щом натиска

та... хубаво започна с тези първи думи
харесвам му таланта, стартира пак със гуми
този първи бухал всеки път прехвалям
щом стих напише шапката си свалям

похвална таз идея у него се роди
да пишем всички в рими във виртуалните среди

относно блога, мисля, нещо ме вълнува
той, мисля, доста хора ще заинтригува
затворен ли ще бъде и кого ще каним
как от тези хора таланта ще извадим

ще каним или сами ще идват
тия дето от слова наслада си изпитват
да пишат в рими тук ще настояват
тия дето един от друг се вдъхновяват

дали ще може google да намира тоя текст
че щом намери рими и има интерес
да чекне тука някой кво сме писали преди
да седне на бюрото и да почне да твори

та както и да е .. туй трябва да решим
иначе.. пишете и нека да следим
кой какви ги казва, кого заинтригува
кой какви ги търси и що ли го вълнува


и редом всички един от друг да учим
че кой ли сам самин знание получил
та току-виж мнозина сме станали да знаят
като дядо Вазов римите да ваят

Нощните птици разперват крила и политат в мрака на нощта

Банда нощтни птици се събрахме,
и да си говорим в рими се разбрахме.
Ако някой тук се вдъхнови,
добре дошъл е да твори,
стига да е нощтна птица по душа
и да вплита в рими своите слова.

В този блог ще ви разкажем
на лято как ще се накажем
със mojito-то на плажа
и торбата със грамажа

Тук видни бухали и сови
ще ви разтърсят из основи
със рими за живота,
политиката и вота,
със цинизми пиперливи
за колежките игриви,
за наука, философия,
и заведенията в София,
за природа и изкуство
и дори и нещо гнусно
понеже висше вдъхновение
черпим от усамотение
между четири стени
с неприятни миризми.
На който тоя стил не му понася,
да клика хикса и да се изнася.