Усмивка до уши

Пороен дъжд навън вали
по подлези закъсали коли
"Да си мокър гадно е, нали?"
им казвам със усмивка до уши.

По света бол хора зли
всеки мисли как най-лесно
на ближния да навреди.
За вас, да кажа честно,
репродуктивен орган ме боли
и съм ухилен до уши.

Ужасна работа, войни,
земята скоро ще заври,
свински грип ще ни мори.
Не се шашкай за момент дори!
За бъдещето не мисли
и се усмихвай до уши.

Ужасно много ме мързи,
домакинска работа - чисти, пери.
Едно дяволче ми вика - "Заеби!
Един качак със Галата пуши,
да се усмихнеш до уши"
А ангелчето като гъз мълчи,
не дръзва гък да промълви.

Но защо така се хиля до уши?
Дали защото тя до мене спи
и боцнах я от там, от де пърди?
И нали уж казват, че боли?
Да кажа честно, не видях сълзи,
а само от първична страст вълни.

Но след такова приключение
си имам нужда от уединение
за да напиша съчинение,
за подвига - стихотворение.
От спомена налазва ме вълнение
а усмивката ми е отвъд сравнение.

Да си призная - малко ме сърби,
но за момента се търпи.
Това твърдо е цена, която
човек си струва да плати
за усмивка до уши.