Покана за среща

Моя милост първо мислеше да сподели,
мъката по бухалите, отлетели в топлите страни,
че е трудно като заминават приятели добри.
Но като помисля - то си е почти като преди,
интернет ни събира, интернет ни дели.
А и нещо друго днес ме също вдъхнови.


Реших аз да поканя на кафе
блондинка, легнала на моето сърце.
Но не как да е.
А в рими.


Може би бях твърде откровен,
ама кво да правиш, вече дълго съм ерген,
не обичам намеренията си така лесно да разкривам,
ама като ми се иска - трудно се прикривам.


Та вижте какво сътворих
и чакам с нетърпение
тая да откликне
на моето намерение:


"
***** златното момиче
пак ще скача за отличен
********* ***** ще научи
за да може да сполучи :-)


Въпросите ще си изрецитира
без въобще да се гипсира
После взема книжката и бяга
към морето - шапка на тояга.


Нищо, че е руса и красива,
всъщност си е ученолюбива
и ако някой днес я подценява
горчиво някой ден ще съжалява.


И като изпита си вземе
за едно кафенце с мен
надявам се, че ще намери време.


Интересно ми е за какво ли тя мечтае
дали засукан казус да разгадае,
или до сутринта по кръчми да гуляе?
Или пък просто се мотае със приятели добри
сред природата през слънчевите дни.


Дали обича до късно тя да спи
или пък става с първите петли?
Пада ли си тя по тонове студени,
сиви, тъмносини и зелени,
или напротив - като мен
пада си по цвят червен?


Всичко това ще разбера,
стига да ми позволи
на едно кафенце да я изведа.
Стане ли това
по магистрала Хемус газ,
до ******* съм за час.
"


А какво продължение ми се заформя във главата,
само да и се наместя аз между краката,
с такива рими ще избухна, че ще сте всички на земята!