Вече е късно, а не можеш да заспиш. Въртиш се в леглото и чакаш - нищо. Имаш важна среща на сутринта и колкото повече се въртиш, толкова повече те депресира факта, че на утре далеч няма да си в най-добрата си форма. Че ще пропиеш кафе отново - ясно, но дали ще е достатъчно за да те предпази от стомилисекундното закъснение в отговорите ти - почти недоловимо, но достатъчно за да подскаже на събеседника ти, че или си тъп, или нещо не ти е у ред.
Започваш да огладняваш. Завърташ се на другата страна, но както и да се завъртиш - одеялото все ти е накриво и възглавницата ти спрара лицето точно след две минути. За толкова време ли се очаква да заспиш, за две минути? За толкова време ли заспа вчера? Може да се окаже, че тези две минути тази вечер бяха най-съдбовните в живота ти. Двете минути, през които не заспа.
Ами скуката? Да лежиш и да се опитваш да заспиш не е едно от най-интересните занимания. Мислиш за едно, второ, трето - ама нали се сещаш, те това и затворниците могат да го правят и питай ги дали омръзва.
Но какво да направиш? Как да извикаш съня? Да си сипеш едно? Да си биеш една чикия? Или може би да свършиш нещо полезно, така и така си буден? Хахаха, да бе да :-D Никой никога не върши нищо полезно в три часа през нощта... освен ако не е правил същото нещо през последните 16 часа нон-стоп.
Какво ти остава, освен да си мислиш за нея... Прогонва съня още по-далече, но поне така можеш да си седиш цяла вечност. Няма скука. Няма среща утре сутринта.
Но защо ли ти обяснявам това? Който го е преживявал познава това усещане достатъчно добре, а който не е - надали ще си представи същото нещо и при перфектно обяснение. И да, наистина има хора, които не са го изживявали никога. Има хора, на чийто сън притеснението, че някой може да ги помисли за тъпи на следващия ден не се отразява ни най-малко. Има хора, които просто спят добре. Има хора, които никога нямат срещи на сутринта.
Освен това го пиша от личен опит, което си е лейм. Всеки може да описва лични преживявания - това не е умение да пишеш, а да генерираш преживявания. Виж, въображението, въображението! Може би не трябваше да се забърквам с руските романи - депресиращи са детайлите, с които тея изроди описват световете, които измислят - като архитекта от Inception, само че с думи! Ебаси, използвал съм две изречения с удивителни да ги опиша! Фак, станаха три, и до края на това изречение трябва да успокоя тона малко, че ще изпадна в безкраен цикъл - може би ако го направя супер дълго и с разни други препинателни знаци ще мога да го завърша с точка? (хехе, без да исках го направих на въпрос и ми се размина)
Ако ти се пише, но не искаш да описваш случки и не ти стига въображението да измислиш някакъв макар и малък свят, можело, казват, да пишеш и разсъждения, Философите както правят. То това добре, разсъждения бол - ама как ще накараш някой да ги чете? С разсъжденията подхождаш с една презумирана обида към читателя, че той не е могъл да стигне сам до тях. Така че, за съжаление на много хора, преди да предлагаш своето мнение трябва да постигнеш нужния авторитет - необходимо е да даваш разсъжденията си на хората тънко намазани на сандвич с нещо, което ще ги обогати или развесели, нещо което ще ги накара да се замислят. Ако някой е прочел до тук - значи съм успял да дам на света една хапка ;-)
понеделник, 23 април 2012 г.
петък, 23 март 2012 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)